Тази орхидея не е трудна за отглеждане, дори в някои случай може да се каже, че е много по-лесна от колкото основните родове, от които е създадена. Oрхидея Камбрия е едно много необичайно и красиво растение, което не се нуждае от много грижи, внимание и суетене, често може да има ароматни цветя, издържащи по няколко месеца.

Искате ли да научите пълната информация? Сигурно бихте искали да си отговорите на повечето въпроси и да пренесете знанията и удоволствието от отглеждането на орхидеите на друго ниво, нали?

Членството в MY ORCHIDEA е като да имате много добър приятел, който да ви води заръка през всички важни аспекти, за да станете добър „експерт“ по орхидеите!

СТАНЕТЕ НАШ ЧЛЕН СЕГА!

Обикновено Aerangis са епифити растения, но някои от тях се справят много добре и като сухоземни. Като епифити те често се отглеждат във висящи кошници пълни със смес от кора и сфагнум мъх, а също така може и монтирани на корк или дървена кора. Варират от миниатюрни орхидеи, чиито цветове са само около 2 сантиметра, до много по-големи видове.

В зависимост от вида си, орхидеите Aerangis могат да цъфтят през Пролетта, Лятото и Есента, като оформят многобройни малки, но много ефектни восъчни цветове в чисто бял или жълт цвят с форма на звезда петолъчка. Цветовете не само разнасят приятен аромат, а и цъфтят редовно. Листата им са вечнозелени.

Искате ли да научите пълната информация? Сигурно бихте искали да си отговорите на повечето въпроси и да пренесете знанията и удоволствието от отглеждането на орхидеите на друго ниво, нали?

Членството в MY ORCHIDEA е като да имате много добър приятел, който да ви води заръка през всички важни аспекти, за да станете добър „експерт“ по орхидеите!

СТАНЕТЕ НАШ ЧЛЕН СЕГА!

Както ще се убедите и по нататък, когато натрупате повече знания, в естествения си хабитат повечето орхидеи растат на клони, разклонения и стволове на дървета, или на земята под тях. Това може да ни подтикне към заключението, че орхидеите не са много големи любители на слънцето. Повечето от тях харесват ярка, но не пряка слънчева светлина, тъй като тя е много силна и в повечето случай прегаря листата им.

Може би най-подходящото място, на което да отглеждате вашите орхидеи е източен прозорец или тераса, като ако сте на запад или север също е възможно. При южното изложение трябва много да се внимава и да се осигури възможност за засенчване около обяд, когато слънцето е най-силно за месеците от Април до Септември. Препоръчително е да не се поставят директно зад стъклото а поне на половин или един метър по-навътре в стаята.

През студените и зимни месеци обаче е необходимо растенията да могат да се възползват от всяка глътка слънчева светлина, което помага и за образуване на цветоноси.

Поливането също е много важен елемент от грижата за орхидеите. Тук отново често се мисли погрешно, че след като орхидеите са тропически растения е необходимо да са постоянно влажни. Както се досещате това също не е вярно, защото всъщност орхидеените растения, когато се отглеждат в домашни условия, обикновено се поливат добре веднъж на 7-10 дни като преди това се проверява субстрада дали е хубаво изсъхнал.

Необходимо е почвената смес да е изразходила влагата от предното поливане, но да не е прекалено суха до пълното изсъхване на корените. При поливането е хубаво когато вече хубаво се е овлажнил субстратът излишната вода да се изсипе и да не остава в саксията, тъй като в противен случай може да започне гниене на корените.

Повечето от хората, които за първи път се сблъскват с орхидея и са нови  в отглеждането им се чудят, какво да правят след като тя прецъфти.

При най-често срещания вид орхидея Фаленопсис и неговите подобни Доритис и Доритаенопсис, след като цветовете прецъфтят понякога след това цялата дръжка на цветоноса остава зелена и от нея могат да тръгнат други разклонения, от които да се развият нови цветове или бебета (кейки). Понякога обаче цветоноса започва да изсъхва бързо след прецъфтяване, като може да изсъхне само една част от него или целия. Ако изсъхне частично и остане някаква зелена част, можете да отрежете до най-близкия цветен възел (обикновено той е малко по-удебелен и има малка ципа около него). Ако цветоноса е изсъхнал изцяло можете да го изрежете възможно най-близо до основата на орхидеята.

При орхидеите, които образуват булби, и чиито листа за идължени, например като Онцидиум, Катлея и Цимбидиум, цветоноса може да бъде отрязан напълно след прецъфтяване, тъй като от него няма да расте нищо допълнително. При тях всяка нова булба означава и нов цъфтеж. Внимавайте и се уверете, че изрязвате само цветоноса, без да нараните останалата част от растението. Старите булби остават, за да са като резервоар за новите растежи и да хранят орхидеята с вода и други хранителни вещества. Също така е възможно старите булби да останат без листа след края на цъфтежа, но не се притеснявайте защото това е напълно нормално.

Метаболизмът на орхидеите се увеличава, с нарастването на дневната светлина през началото на Пролетта и отново става необходимо да започнем да добавяме тор към водата с която ги поливаме.

Най-подходяща е балансираната тор 20-20-20, като трябва стриктно да се спазват указанията за дозиране на етикета на производителя. Обикновено торенето се прави всяка втора или трета седмица, а задължително един път месечно се пропуска. Пропускането и поливането само с вода един път в месеца или всяка четвърта седмица се налага, тъй като в корените и в субстрата се натрупват соли, а орхидеите са много чувствителни към тях.

Есента, когато дневната светлина започне да намалява отново е хубаво да намалим или изобщо да спрем торенето на растенията.

Може би най-често срещания проблем сред орхидеите отглеждани в домашни условия остава памуковата въшка. Тя може да се разпознае по тялото с бял пух наподобяващ памук и най-често се открива по листата и цветята на орхидеите, както и в сълзите между стъблото и листата, където се крият и снасят яйцата си. Не по-малко срещани са и листните въшки, които също са често срещани при орхидеите. Най-лесния начин за борба и с двата вида е като първоначално избършете листата с влажна кърпа или памук напоени в спирт или само с вода, за да избършете насекомите и яйцата им. Вредителите, които са се скрили в края на листата при сгъвката със стъблото можете да отстраните по същия начин но с клечка за уши или памук навит на клечка за зъби. Цветовете на орхидеите са много привлекателни за тези „пакостници“, защото те им осигуряват голямо количество храна. Там за жалост няма как да се третира и е необходимо самите цветове да се премахнат, защото по този начин заразяването може да бъде силно ограничено.

Ако обаче откриете сребрист отблясък по листата, това често е показател за наличието на трипси или паякови акари. Паяковите акари се разполагав във фини мрежи върху растението, по което може бързо да се идентифицират. И акарите и трипсите са трудни за механична обработка поради много малките си размери. И двата види вредители обаче обичат да са изложени на сих въздух, което означава, че ако орхидеите ви за заразени с тях можете да им противодействате като започнете да пръскате растенията.

Разбира се има и вредители, които се намират в почвата. Най-често това са микроорганизми и гъбички. Ако в субстрата забележите белезникаво-жълто покритие и има миризма на горска почва, това е предпоставка за развитие на гъбички. При тези показатели, орхидеята трябва да се пресади възможно най-бързо, като се премахне абсолютно изцяло стария субстрат, корените хубаво се изплакват с вода, докато се отстранят всички остатъци от старата почва. Или дезинфекцирайте много хубаво старата саксия или я изхвърлете и използвайте нова.
Друга често срещана гъбична инфекция е появата на черни точки по цветовете на орхидеите или така наречения ботритис. Появява се тогава когато влагата е висока и се натрупва в цветята. Можете да предприемете действия за намаляване изцяло на пръскането на растението или да го подсушите по-бързо.

Други често срещани щети при орхидеите са обезцветяването на листата вследствие на слънчево изгаряне. Както знаем орхидеите са растения, които обичат да са изложени на светло място, но не обичат да за изложени на директно слънце. Засегната от изгарянето област на листа се обезцветява до червеникав оттенък, след което обикновено тази част от листа загива. При по-големи щети, това може да доведе до забавен растеж на орхидеята, а повредените листа могат да се премахнат поради чисто визуални причини.

Тъй като орхидеите са се разпространили и растат почти по всички краища на земята, е важно, когато ги отглеждаме у дома да им осигуряваме приблизителни условия на отглеждане, каквито биха имали в естествените си местообитания.

За повечето тропически видове орхидеи, каквито са най-често срещаните за отглеждане у дома Фаленопсиси, предпочитаните температури варират от около 15 °C до 26 °C.
За орхидеи от умерените райони, каквито например са Милтония и Камбрия предпочитат температури около 16 °C – 20 °C. През лятото тези растения могат да се поставят на частично засенчено място у дома или в градината, защото това помага за насърчаване на цъфтежа.

Орхидеите от студените зони като например Dendrobium kingianum и по-голямата част от Цимбидиумите, обичащи по-ниски температури могат да понесат температури до 8 °C и дори по-ниски, но за кратко време. Цимбидиумите са отличен представител на студенолюбивите орхидеи, защото техния естествен дом са планинските райони на Хималаите. През лятото тези растения могат да се поставят на частично засенчено място у дома или в градината, защото това помага за насърчаване на цъфтежа им.

Пресаждането е препоръчително да се извършва на всеки 1 – 3 години, но това какъв да е периода зависи от вида на орхидеята.

Обикновено е необходимо ако:

• почвената смес загуби своята въздухо и водопропускливост и задържа много вода в себе си
• повърхността на саксията е покрита с мъх и водорасли
• има много варовикови отлагания и солни натрупвания
• има изгнили корени
• саксията вече е изпълнена изцяло с корени и те започват да растат извън нея.

Най-подходящото време за пресаждане е пролетта, след като орхидеите прецъфтят, и когато растенията навлизат във фазата си на активен растеж. Ако цъфтежа обаче, продължава по-дълъг период от време, то може да направите пресаждането в момента, в който той приключи, ако нещо друго не го налага по-рано.